Тази година Соленото езеро (Tuz Gölü, Гьокчеада) беше покрито с килим. Бял, изтъкан от вятъра и всички истории, попаднали във или родени от езерото (вода, сол, микроорганизми, водорасли, птици). Една тъкан, която беше разкъсана от поривите и от стъпките на хора, търсещи черната кал. Тази бяла покривка оформяше своеобразната кожа на езерото.
Стъпките винаги оставят следи. Усещаме ли стъпките си? Дали винаги осъзнаваме по чия кожа оставяме следи?

.......
This year the salty lake (Tuz Gölü, Gokceada) was covered by a carpet. White and woven by the wind and from all the stories born in or fallen in the lake (water, salt, microorganisms, algae, birds). A tissue torn by the gusts of the wind and the steps of people searching for the black mud.
Steps always leave traces. Can we sense our steps? Can we feel the skin that we leave traces on?