_
_
„Икон-о-графия на Бдение на Финеган”
ВИЗУАЛНА БАСНЯ
ВЪРХУ „БДЕНИЕ НА ФИНЕГАН” НА ДЖЕЙМС ДЖОЙС
Борислав Димитров
Раждането на един художествен проект, наречен „Икон-о-графия на Бдение над Финеган”, е възможно благодарение на една „химическа метафора”. Термин, използван от проф. Мирослав Дачев в „Четенето: Допускът на семиотизациите”. Химическата метафора – твърди проф.Дачев – е в основата на идеята за четенето. Четенето е процес, който променя. Изразено с метафори, четеното може да бъде сведено до разлагане, но и до съединяване. При заливане на сода за хляб с оцет бурно се отделя газ... При издишване на въглероден диоксид в епруветка с бистра варна вода разтворът потъмнява...
При нагряване на медна пластинка в пламъка на горелка пластинката почервенява и се получава меден оксид... При изгаряне на магнезиева лента на въздуха с ослепителна светлина се получава твърдо бяло вещество...
При нагряване на медна пластинка в пламъка на горелка пластинката почервенява и се получава меден оксид... При изгаряне на магнезиева лента на въздуха с ослепителна светлина се получава твърдо бяло вещество...
Химическата метафора е в основата не само на идеята за четенето, но и в основата на идеята за рисуването. Химическата метафора е в основата на всеки творчески акт.
Джеймс Джойс, с който проекта ми е свързан, вярва че четенето е един такъв творчески акт и превръща своите читатели в изследователи.
На въпроса на проф. Дачев кое четене наричаме семиотично? – автора, пишещ тези редове би отговорил – рисуването.
Рисуването като семиотично четене е в основата на проекта „Икон-о-графия на Бдение над Финеган”.
Проектът „Икон-о-графия на Бдение над Финеган”
представлява визуална басня върху произведението на Джеймс Джойс „Бдение над Финеган”, представена от един по-читател на Джойс.
представлява визуална басня върху произведението на Джеймс Джойс „Бдение над Финеган”, представена от един по-читател на Джойс.
Проектът съдържа 10 цикъла рисунки, като всеки един цикъл е съставен от сто рисунки. В „Бдение над Финеган” има десет гръмотевици или гръмотевични думи. Всяка една е криптограма, представляваща лингвистична загадка. Според гуруто на медиите и комуникацията, канадският изследовател и философ професор Маршъл МакЛухън, във всяка една от десетте гръмотевици на Джойс в Бдението е кодирано присъствие на най-големите технологически промени в човешката история*. Всяка една от гръмотевичните думи на Джойс съдържа 100 букви. Всеки един от десетте цикъла от рисунки в проекта е свързан с една от тези гръмотевични думи. Рисунките са изпълнени с оригинална техника – представляваща гравюра върху хартия, подобно на гравирането с игла върху метална плоча, известно като „суха игла”. Гравирането върху предварително овлажнена и обработена с естествени органични багрила хартия, е изпълнено с „гореща игла”. Линиите съставящи дизайна и полутоновете върху хартията се рисуват гравирани с уред подобен на пирограф.
Последната десета гръмотевица на Джойс в Бдението има сто и една букви.
1001 букви от гръмотевичните думи на Бдението образуват кода на приказката 1001 нощ.
От самият Джойс е известно, че ако Одисей е дневен роман, то „Бдението над Финеган” е книга за нощта и идеалния читател е страдащият от безсъние. Трансцеденталната единица от тези 1001 букви в гръмотевичните думи на Джойс е представена в проекта с една серия от картини изпълнени с масло, която акомпанира проекта от 100 рисунки озаглавен „Икон-о-графия на Бдение над Финеган”.
Проектът „Икон-о-графия на Бдение над Финеган” е съпътстван с текст на автора на рисунките и картините. Авторът на проекта, живял и работил десет години в Торонто, Онтарио, Канада, през 2002 година за първи път се среща с „Бдение над Финеган”, благодарение на своя изключително ерудиран в литературата приятел, ирландеца Мартин Фини. В Торонто, където за първи път е представен проектът „Икон-о-графия на Бдение над Финеган”, неговият автор чете и е повлиян изключително от работите на Маршъл МакЛухън, Бернард Чуми и Уйлиам Ървин Томсън, писатели като Владимир Набоков, Самуел Бекет, Антъни Бърджес, Томас Пинчън, Умберто Еко, Кортасар и Борхес или така наричаните Джойсианци.
В момента автора работи върху визуални интерпретации на Георги Господинов, както и един забравен изключителен българин интелектуалец,
достоен за почит редом с Джойс, Бекет и Кафка - Чавдар Мутафов.
достоен за почит редом с Джойс, Бекет и Кафка - Чавдар Мутафов.
Визуализирайки Джойсовата приказка-меандра „Бдение над Финеган” автора прави опит да преведе Джойсовите „portmanteau words” като „portmanteau images”, да о-лице-твори езика на Джойс, неговите полифонични фрази и представи визуалния асонанс на творбата на писателя, изобразявайки в иконография използвания от Джойс „double-talk”, инфликсите и аудиторните рими на речта като една qualia, съставена от тържествената обърканост на месата върху масата на монтажа "messes of mottage" (FW 183).
Позволявайки си да перифразираме проф. Дачев, ще кажем че рисунките от проекта „Бдение над Финеган” са предназначени за „визуално любопитни читатели” без да са заявени като илюстрации. Въпреки че приемат да функционират като илюстрации, рисунките отказват да носят жанровото име - илюстрации. Може би визуалните послания на „Икон-о-графия на Бдение над Финеган” имат удвоено битие: рисунки - като име, илюстрации - като функция.
Джойс съветва творбата му да бъде четена на глас
и тази препоръка писателят е кодирал в текста на Бдението - "Ope Eustace tube!"(FW 535-26). Отвори Евстахиевата тръба”* *.
и тази препоръка писателят е кодирал в текста на Бдението - "Ope Eustace tube!"(FW 535-26). Отвори Евстахиевата тръба”* *.
Визулната интерпретация на Бдението, предложена от автора на проекта „Икон-о-графия на Бдение над Финеган” е един опит да бъде намерена Евстахиевата тръба на окото, за да „чуем” образа на звука. Джойс е съветвал произведението му да бъде четено на глас. ***.
Подобно на графичните поеми, комикси и графити, текстът на Джойс е представен в работите на автора в из-ображения, word painting, словоформите притежават "звуковата обвивка", това са визуални поеми със семантичното ниво и изискват семантично четене.
Преводачката на Джойс, Иглика Василева казва, че при Джойс, освен лексикалния превод, трябва да се търси и фонетичен, тъй като „Джойс се опитва да композира музика с помощта не на ноти, а на думи.
Неистов експеримент, наистина езикът се пука по шевовете от невъзможността да пее. Смисълът на думите изобщо не е важен, само тяхното звучене.
Постига го по линия на алитерацията, римуваната проза и недовършената фраза.”
Неистов експеримент, наистина езикът се пука по шевовете от невъзможността да пее. Смисълът на думите изобщо не е важен, само тяхното звучене.
Постига го по линия на алитерацията, римуваната проза и недовършената фраза.”
Проектът „Икон-о-графия на Бдение над Финеган” е синестезиен опит да създаде „фонетична визуална обвивка” илюстрираща „Бдение над Финеган”.
Работейки върху визуалната интерпретация на Бдението и четейки произведенията на Чавдар Мутафов, авторът би искал да сподели изненадващото сходство между стилът на Джеймс Джойс и стила на Чавдар Мутафов.
И при Джойс, и при Мутафов, визуалното изкушение е изключително. Както казва Надежда Радулова в есето си „Текстът-орнамент”, говорейки за декоративизма в прозата на Чавдар Мутафов – „Актът на рецепцията се подчинява на зрителната асоциативност на орнаменталността, следствие на което текста въздейства върху сетивата, а прочита диалогизира с разглеждането на произведението като картина, като се засилва участието на читателя в разиграващото се, а самото книжно тяло въздейства чрез формата, шрифта, илюстрациите си".
За своя проект „Икон-о-графия на Бдение над Финеган”, авторът би искал да сподели това, което казва Чавдар Мутафов търсейки дефиницията на стила в смесването на стилове и преосмисляйки самата дефиниция за стил, а именно че стилът е „резултат не на едно зрение”.
Авторът вярва в тезата споделена от проф. Дачев, че „следите на рисунките в текста и на текста в рисунките са една значима, а оттук и значеща перспектива на четене”.
*
"There are ten thunders in the Wake. Each is a cryptogram or codified explanation of the thundering and reverberating consequences of the major technological changes in all human history. When a tribal man hears thunder, he says, 'What did he say that time?', as automatically as we say 'Gesundheit.'"
- Marshall McLuhan
"It took months of concentrated effort to begin to winkle out the thousands of words in the thunders; Now, several of them have yielded thirty or more pages of words, each word denoting or alluding to a theme in the episode or an associated technology. Prior to our discovery of the thunders and their significance, Marshall McLuhan looked up to Joyce as a writer and artist of encyclopedic wisdom and eloquence unparalleled in our time.... After, he recognized in Joyce the prescient explorer, one who used patterns of linguistic energy to discern the patterns of culture and society and technology."
- Eric McLuhan
The 1001 nights of the hundredletter thunderwords of Finnegans Wake: The tenth and last has 101 letters, making 1001 letters in all.
**
„Другият отчайващ избор беше между окото и ухото. Какво би предпочел да ти се случи - да останеш за цял живот сляп или цял живот да бъдеш глух?”
„Изговарях ги на глас, за да влязат директно от външното ухо през средното (auris media), да се плъзнат по евстахиевата тръба, да минат невредими през чукчето, наковалнята и стремето и да отдадат лечебните си фонеми на сложно устроеното вътрешно ухо (auris interna). Там в началото на ципестия лабиринт лежеше като Минотавър един Охлюв (cochlea), който също трябваше да се премине, без да се убива, за да се стигне най-сетне до Кортиевия орган, подслонил мъртвите слухови клетки. Тук трябваше да се случи чудесното възкресение.”
“.... Ухото ми се обърна навътре в себе си, към своето си тяло и необезпокоявано вече от нищо продължи да произвежда собствените си шумове. Ако притиснете черупка от мида или рапан до ухото си ще придобиете бегла представа за тях. Дали ухото чуваше нещо, което бе неуловимо за всеки здрав слух, или от рецептор, посредством странните преобразования на болестта, се бе превърнало в генератор на някакъв нов език, нов говор, в говорещо ухо. По този начин ухото, господа, обръща гръб на обществото като един истински пич, като скучаещ денди, като обхванат от мирова скръб романтик. То се затваря, дами, подобно на онези лалета, които прибират чашките си привечер и при лошо време. Това отвърстие на тялото става щит, мек и розов щит, корсет за вътрешния ни мiр.”
Откъс от „Осмата нощ”
Георги Господинов
***
Spoken word :
- aural - impermanence - fluid - rhythmic - subjective - inaccurate - resonant - time - present - participatory - communal
Written word :
- visual - permanence - fixed - ordered - objective - quantifying - abstract - space - timeless - detached - individual
Some dichotomies of the ear and eye
(Sources: McLuhan 1962, 19; Ong 1967, 34, 73, 92; Postman 1979, 35).
Note that whilst speech is often presented as ‘warm’ and writing as ‘cold’, McLuhan reversed this.
